Новини и събития

Отбелязване на 25-годишнината на Комисия Фулбрайт

На 13 април Българо-американската комисия за образователен обмен отбеляза 25-тата си годишнина с конференция на тема: Образът на бъдните неща – светът на пост-човека в ерата на пост-истината и с  Гала-тържество.

Конференцията беше посветена на универсални теми като същността на човека и истината, но в контекста на  бъдещето и измененията в науката, обществото, културата, политическия дискурс  и икономиката. Обединявайки знанията и опита на водещи български учени и общественици (както участници, така и партньори на програмата), събитието имаше за цел да да създаде една интердисциплинарна площадка за дискусии, размисъл и нови идеи.

Конференцията бе открита от Изпълнителния директор на Комисия Фулбрайт, г-жа Анджела Родел, която на свой ред даде думата на предишния дългогодишен Изпълнителен директор, доц. Юлия Стефанова за уводна реч на тема Границите на човешкия вертикал: Програма Фулбрайт като хуманизиращо влияние. Потенциалът за биологични изменения в човешкия организъм беше представен от водещи учени по микробиология и физика от Българска академия на науките и Софийски университет. Колебаейки се между вярата в научното развитие, което може да е от полза за човешкия вид, и опасеннието от прекрачване на етическите граници, д-р Лесева, проф. Пройкова, д-р Димитрова и доц. Данова очертаха картината на човешкото тяло с безкрайните му възможности за регенерация и подобрение. В следващата сесия д-р Хинкова, доц. Главанакова, г-н Димитров и г-н Илко Стоянов представиха мисловния аспект на бъдещето – свят на немислима сложност, свързан мрежово, разчитащ само на съпротивителните си сили, за да оцелее; свят, заличаващ границите между живота и смъртта в търсене на вечност, разтварящ бариерите между човешкия и изкуствения интелект, подриващ смисъла, оспорващ спонтанните лични взаимоотношения. Г-жа Илиева, д-р Стефанова и доц. Петрова подчертаха високите нива на зависимост от автоматизация в сферата на икономиката и индустрията.

Концепцията за пост-истината и нейното влияние върху масмедиите, свободата на словото, политическите тенденции като популизъм и екстремизъм, беше представена от група изтъкнати български журналисти и учени. Ирина Недева, Руслан Трад, Милена Бербенкова, проф. Ана Кръстева и доц. Емилия Занкина се включиха в обсъждането на темата, като подчертаха необходимостта от автентично осъзнаване на събитията и от емпатия, за да се прекъсне повтарящия се цикъл на фалшиви и подменящи същността съобщения.

Над 100 посетители на конференцията  станаха свидетели на динамичната, обогатяваща и интелектуално стимулираща атмосфера на програма Фулбрайт. Български и американски настоящи и бивши стипендианти, участници във Фулбрайтови инициативи, като Открити лекции и семинари „Фулбрайт-Хейз”, студенти, учени и граждани бяха част от публиката и показаха нарастващите възможности на Комисията за взаимодействие с обществото.

Вечерта след конференцията участници, български и американски участници в програма „Фулбрайт“, представители на партньорски организации, официални гости и приятели на Комисията бяха поканени на вечерна програма и коктейл. Водеща на програмата беше Фулбрайтовият стипендиант, актриса и телевизионен продуцент Искра Ангелова. Негово Превъзходителство Ерик Рубин, посланик на САЩ в България, се обърна първи към аудиторията, изразявайки благодарност към Борда и служителите на Комисия „Фулбрайт“, както и към дългогодишните партньори на Комисията като Фондация „Америка за България“, която спонсорира 30 американски помощник-учители по английски език в България и към Организация на евреите в България „Шалом”. След Негово Превъзходителство думата взе проф. Иван Димов, Заместник-министър, Министерство на образованието и науката, който поздрави Комисията с юбилея. В своята поздравителна реч Анджела Родел, Изпълнителен директор на Комисията, говори за многобройните постижения на Българо-американската комисия за образователен обмен през изминалите 25 години, както и за своята визия за бъдещето на Комисията и по-нататъшното й развитие чрез разгръщането на нови програми, проекти, партньорства и достигане до нови аудитории. От името на Комисията и в знак на признание за 20-годишната й работа и принос като първи изпълнителен директор на двунационалната организация, Анджела Родел подари на проф. Юлия Стефанова статуетка във формата на птица.

Вечерната програма продължи с видеокомпилация, музикални изпълнения и разкази на възпитаниците на програмата Ерик Холзи, Агата Манолова и Стоян Кирязов. Победителите в онлайн конкурсите за най-добра Фулбрайт фотография, разказ и фотография + разказ получиха своите награди, като първите призове взеха Анна Брейнърд (фотография, „Мостът“), Хелън Бъртън (разказ, „Чудо и признателност“) и Тед Ефремоф (фотография + разказ, „Кукер на Уолстрийт“). Морган Мърфи, завършила програмата за помощник-учители по английски език от САЩ, взе специална награда за поезия на български и английски език. Гостите се насладиха също на оригиналната музика на Кейт Коклин, американска изследователка, и музикалните изпълнения на Анджела Родел, Моли О‘Кийф и Хелена Татгенхорст (български фолклор) и Лили Друмева, Фулбрайтов стипендиант (блуграс).

Юбилейното събитие на Комисията бе уважено от представители на български и международни организации. Асарел-Медет АД и Етнографски музей на открито “Етър” изпратиха цветя и поздравителни адреси. Нанси Шилер, президент, главен изпълнителен директор и член на Борда на директорите на Фондация „Америка за България“, доц. Емилия Занкина, ректор на Американския университет в България, представители на Американското посолство в София, представители на “Контур Глобал Марица-Изток 3”, както и много други партньори и приятели на Комисия „Фулбрайт“, също се присъединиха към празничното събитие.

В деня след конференцията бивши и настоящи Фулбрайтови стипендианти, служители и приятели на Комисията се събраха за ден на благотворителност, организиран с помощта на Фондация „Екообщност“. Групата от 35 души бе заведена с автобус до село Храбърско, недалеч от София, където им бе показано как правилно да засадят деликатни акациеви фиданки. Надяваме се, че повечето от акациевите дървета, които посадихме, ще пораснат здрави и силни на мястото на изсечената болна гора, като спомен от отпразнуването на нашата годишнина.

 

 

 

 

 

 

0