Новини и събития

Фулбрайтъри в Софийския маратон

Петима помощник-учители по английски език по програма Фулбрайт – Миренда Гуин (Бургас), Ерика Боден (Силистра), Хана Комби (София), Изабела Кери (Русе) и Аарън Рос (Панагюрище), и една специализантка от САЩ, Кристина Фрай (София), участваха в 34-тото издание на Софийския маратон в неделя, 15-ти октомври 2017 г. Това не е първият път, в който Фулбрайтъри поемат атлетично предизвикателство – през 2013 учителките по английски език Шелби Карвайо и Касандра Бодкин участваха в маратонски бягания в България, Румъния и Гърция, а през април миналата година трима помощник-учители по програма Фулбрайт| Фондация „Америка за България“ – Емили Паксън, Борис Бузов и Андрю Мейлин успешно пробягаха половин маратона в Пловдив. Софийският маратон тази година събра рекорден брой участници от 5 континента, включително пристигнали специално за събитието от Япония и Австралия. Участието на над 30 елитни бегачи от 6 африкански държави допълнително вдигна летвата за останалите участници. Тук можете да видите официалната страница на Маратон София.

Как се почувствахте като част от това голямо събитие, бягайки с над 4000 други участници от цял свят?

Миренда Гуин: Винаги е вълнуващо да си част от нещо по-голямо. Когато обкръжението ти се състои от опитни бегачи надпреварата е още по-вълнуваща!

Ерика Боден: Едно от любимите ми неща при бягането е колективния аспект – толкова е забавно да бягаш редом до толкова много различни хора едновременно. Никога досега не съм участвала в международно състезание и това беше невероятна възможност да опозная един град заедно с хора от всички кътчета на света.

Кристина Фрай: Беше наистина вълнуващо да бъда част от такава голяма общност, дори след  повече от месец живот в София! Определено бях впечатлена от броя на участниците и от другарското отношение.

Миренда: Дори като ме задминаваха елитните бегачи беше наистина вълнуващо! Особено се радвах на жените в предните позиции, бяха направо невероятни!

Ерика: Амин. За мен беше ЧЕСТ да ме задминават.

Аарън Рос: Беше наистина невероятно да съм част от това страхотно събитие организирано в София. Най-приятно за мен беше участието на хора от цял свят, от професионални бегачи до деца, които просто се забавляват. Беше като кадър, който улавя света изобщо. Една голяма общност от хора с обща страст.

Изабела Кери: Съгласна съм с всичко казано по-горе. Никога досега не съм участвала в организирано надбягване и енергията на това събитие беше невероятна! Мисля, че е един от любимите ми моменти беше да бягам редом със 70-годишна жена, която с усмивка правеше 205-тия си маратон!

Хана Комби: Беше въодушевяващо! Аз съм участвала в състезания и преди и винаги енергията на всичките останали бегачи е това, което прави преживяването много по-специално от това да тичаш сам.

Хана, ти участва в маратона заедно с баща си, който е в България за кратко – за теб преживяването трябва да е било още по-специално!

Хана: Да пробягам 10 км заедно с татко за мен беше най-любимото нещо от цялото събитие! Той и мама ни посветиха в бягането още от малки и ни научиха, че най-дълбоката му ценност на е душевното спокойствие, което ти носи. Повече от щастлива съм, че успях да споделя с него опита си в България и София чрез нашето бягане заедно! J J

Кристина и Ерика, вие се класирахте съответно на 54-то и 60-то място от всички жени участници в половин маратона. Как се почувствахте от това?

Ерика: Беше наистина забавно, защото с Кристина бягахме няколко километра заедно в началото!! Фулбрайтовска подкрепа за победа! Но откровено казано аз бягам за забавление. Има голяма тръпка в това да видиш нов град чрез бягането и, за наш късмет, трасето беше равно и времето беше перфектно за една разходка в София!

Кристина: Аз бях изненадана, честно казано! Много се забавлявах като участник и за мен беше много мотивиращо да тичам заедно с приятели и в такава голяма група от хора, в сравнение с това да бягам сама.

Аз мисля, че си е сериозно постижение да се класирате толкова високо, но ще ви позволя малко скромност! А как се подготвихте за маратона? Какво правехте в допълнение към обичайната си фитнес програма и за колко дълго?

Аарон: Аз напълно зарязах обичайната си фитнес програма и се фокусирах изключително върху бягането. За месеца, в който тренирах, съм бягал може би по около 16 км на ден. Като време това е около час и половина на ден. Плюс йога.

Миренда: Аарън и аз тренирахме доста интензивно в продължение на малко повече от месец. Направихме три дълги бягания преди маратона (24, 29 и 35 км), като работехме за скорост, ритъм и темпо. И двамата разнообразявахме тренировките с много йога и пилатес, за да избегнем травми. Определено бягахме много през изминалия месец. Сега, като приключихме с тренировките, ще имам много повече време за моите ученици!:)

Ерика: Аз съм участвала в няколко цели и половин маратони преди, така че обикновено не тренирам прекалено много за половинки. Старая се да правя няколко бягания в седмицата и да се храня (относително) здравословно, но твърдо вярвам, че след 24-тия километър всичко е въпрос на ментална издръжливост и умно бягане!

Белла: Трябва да кажа. Скочих на половин маратона малко късно, просто заради преживяването и забавлението. Щях да съм напълно доволна просто да премина ходом финала, ако се беше наложило, тъй като нямах адекватно време за подготовка.

Кристина: Чух за маратона малко след пристигането си в София в края на август, така че се опитах да удължа бяганията си малко по малко, докато достигнах около 24 км. Губенето ми в Борисовата градина определено допринесе за по-дългите тренировки!

Хана: Аз тичах всеки ден и просто се опитвах да се наспивам и да се храня добре – аз бягах само 10 км, което не беше по-различно от обичайните разстояния, които изминавам при тренировка.

Някой опита ли да направи пълния маратон – 42.195 км?

Ерика: Аарън и Миренда го направиха и бяха НЕВЕРОЯТНИ!

Белла: Аарън и Миренда!! Бяха направо жестоки! Беше страхотно като ги видяхме да финишират заедно! И в невероятно добро време!

Победителят го пробяга за 2 ч. и 15 мин., което е свръхчовешко…Аарън, Миренда, вие наистина ли успяхте да го завършите??

Кристина: Да, завършиха го!! Толкова се забавлявахме да ги насърчаваме.

Аарън: Да, за малко повече от 2 ч. и 15 мин. И под малко имам предвид час и половина по-късно.:-)

Миренда: Нашата цела беше да паднем под 4 часа, и успяхме. Това беше вълнуващо. И беше наистина страхотно да бягаш и тренираш (поне виртуално) с другарче. Не бих се справила без Аарън.

Кое беше най-голямото предизвикателство по време на бягането. Имаше ли някакъв момент, в който си мислехте „Това е, не мога повече“?

Хана: Нямаше момент, в който да съм си мислила, че не мога да продължа – за мой късмет!

Белла: Да участвам в това беше толкова интересно за мен, защото досега наистина не можех да разбера „менталната“ страна на бягането. Това беше много интересно да се преживее, дори и само при половин маратона, и ме заинтригува относно бягането на дълги разстояния в бъдеще. Освен това ме вдъхнови да преодолея някои мои ментални блокажи с българския език! J

Аарън: Без Миренда, и без подкрепата на остатъка от този екип в деня на състезанието, аз можех и още да съм си на трасето. След 37-мия километър, във всеки един момент си мислех, че не мога повече. Даже когато видях финала, бях в такова умопомрачение, че не повярвах.

Миренда: О Боже, тази „стена“, за която говорят всички при маратонското бягане, Я ИМА. Преминах 37-мия километър и оттам нататък сякаш газех през мокър цимент.

Как преодоляхте това чувство??

Миренда: Чисто усилие на волята, според мен. Ерика ми каза точно преди старта, че последните 8 км са изцяло в ума. Беше абсолютно права. Много помага да имаш мантра (моята беше „ще го направя“), както и другар в бягането, който да ме мотивира да финиширам.

Аарън: Вече бяхме толкова близко до целта. Спиране на този етап беше немислимо. Толкова усърдно бяхме се трудили, за да стигнем до тук, че само тотален телесен срив можеше да ме накара да се откажа! J

Сега, след като сте отметнали това като постижение – хвърлили ли сте вече око на някое следващо лично предизвикателство? Какво предстои за всеки от вас в следващите седмици и месеци?

Аарън: Аз ще се явявам на GRE тест през декември. Сега цялата ми енергия ще бъде фокусирана в това да науча отново математиката. Доста страховита перспектива.:)

Ерика: Ще участвам в маратона в Атина на 12-ти ноември, затова използвах това бягане да видя как ще се почувствам и да се поддържам във форма!!

Кристина: Ще следя и други събития в София, а също чувам, че напролет в Пловдив се провежда половин маратон!

Хана: Аз ще се старая да пробягвам по около 10 км на седмица самостоятелно, и ще се подготвя за половин маратона в Стара Загора!

Какъв съвет в едно изречение бихте дали на всеки, който иска да опита маратонското бягане?

Ерика: Правете го с удоволствие!! Трябва да обичате нещо, за да пожелаете да му посветите толкова време, така че наслаждавайте се на бягането. Ако го превърнете в задължение, така и ще го чувствате и в това няма никаква радост!

Миренда: Да. Също – следвайте сериозно тренировъчната си програма, намерете нещо, което да ви мотивира и вложете нужните усилия, дори когато стане наистина трудно.

Аарън: Независимо колко отпада умът ви в борбата, всичко си струва в крайна сметка. Няма друго чувство като това да си на финала!

Хана: Препоръчвам на всеки, който иска да участва в маратон, да започне с 10 км! Това е много леко разстояние и спомага за придобиването на самочувствие и подготовката за по-дълго и по-изтощително надбягване.

Белла: И имайте система за подкрепа! Нямаше да успея без окуражаването и ентусиазма на останалите! Те много ме вдъхновиха и ми помогнаха!

Кристина: Напълно съм съгласна с Белла! Не мога да говоря за пълния маратон, но е невероятно колко много можеш да постигнеш с правилната нагласа и с мотивирани хора около себе си!

Интервю на Илиана Димитрова

Снимки: KrisoK Photography, Хана Комби, Миренда Гуин, Кристина Фрай

0