Новини и събития

Среща с Морган Мърфи

Морган Мърфи беше помощник-учител по английски език по програма Фулбрайт| Фондация „Америка за България“ в езиковата гимназия в гр. Плевен за две последователни години, 2013 и 2014. Интересите й в областта на социалната политика и човешките права я отведоха в Хага, Холандия, където в момента следва в магистърска програма по социална политика със специализация в областта на политическата икономика и развитие. Любовта на Морган към България я връща в страната вече няколко пъти през изминалите две години, но този път престоят й е нещо повече от кратко посещение и срещи с приятели.

Здравей, Морган! Чудесно е да те видим отново в България. Разкажи ни повече за това какво те води тук този път? Колко дълго ще останеш и върху какво ще работиш?

Здравейте! Благодаря за посрещането! Тъкмо пристигнах в София след като прекарах известно време в Плевен и пътувайки с приятели из България. Този път съм тук по две причини – първата е, че започвам изследвания във връзка с магистърската ми програма, а втората – че ще работя като стажант в същата област. Ще съм в София общо шест седмици.

Изследването ми е върху създаването и пресъздаването на наследственост в читалищата в определен период от време – то следва предварителен исторически институционален анализ. Все още съм в ранните стадии на изследването, защото съм в двугодишна магистърска програма и това лято маркира средата на моето обучение. Общо взето през следващата година ще се фокусирам много повече върху българската история, читалищата и сфери като културна политика, развитие на общността и институционална устойчивост, промяна и трансформация.

Другата причина да съм тук е работата ми на стажант в Мрежа Хлебни Къщи. Това е много интересна инициатива и нямам търпения да се включа в нея! Мрежа Хлебни Къщи е съвкупност от социални инициативи, чиято мисия е съсредоточена върху развитието и изграждането на общността и намаляването на социалното изключване, чрез работилници за правене на хляб.

Какво ти хареса най-много като студент в магистърска програма в Хага и какво ти липсваше от България?

Едно от нещата, които много ми допадат, е духа на моя институт в Хага – това е международен институт, който е част от Университета Еразъм в Ротердам. Институтът е само за студенти в магистърски и докторски програми и е достатъчно малък, за да почти всички да се познаваме. Сред студентите има хора от всяка част на света. На по-високите образователни нива хората имат специфични места, теории и феномени, които страстно ги вълнуват и по които са наистина вманиачени. За мен да уча там и да науча за живота на състудентите си, за фокуса на техните изследвания,за техните гледни точки, беше най-любимото нещо. Определено никога не беше скучно!

Заедно с помощник-учителите Алекс Кизелстийн и Каси Биехнхоф ти беше една от най-запалените ни ученички по български език! Говориш ли още български?

Да, разбира се! Знам, че не говоря колкото добре от когато живях в Плевен, обаче когато има възможност винаги говоря по български! Играх народните танци в Хага с една група на българки – говорих с тях един път на седмица. Между другото – понякога аз се обаждам на Алекс просто да разговорим малко по български и за България! 🙂

Какво научи от опита си като помощник-учител в България и какво би посъветвала бъдещите помощник-учители?

Опитът ми на помощник-учител ми донесе много личностно израстване, професионален опит и осъзнаване на това какво искам да уча по нататък в магистърската си програма. Това беше наистина формиращ опит, за който съм толкова признателна! Научи ме на търпение и гъвкавост. Да съм помощник-учител по английски език беше безкрайно възнаграждаващо и безкрайно трудно – понякога плановете ми за часа пропадаха с гръм и трясък, а в други дни бяха изключително успешни – да съм търпелива, гъвкава, адаптивна и непредубедена ми помогна да преодолея трудностите!

Съветът ми е да са открити, да се сближат с максимален брой хора в общността и в училището и да не се страхуват да изпитат дискомфорт – това е част от растежа.

Какви са плановете ти след края на стажантската програма?

След края на програмата ще се преместя в Барселона за втората година на следването ми. Ще завърша (стискам палци) в края на академичната година и ще започна да си търся работа в сферата на развитие на общността и култура и изкуство. Не съм сигурна къде ще се озова, но имам чувството, че най-малкото ще е близо до България, ако не в нея. 🙂

0