Новини и събития

Среща с Рийд Фурубаяши, помощник-учител по английски език

Рийд Фурубаяши е един от 32-мата помощникучители по английски език по програма Фулбрайт/ Фондация Америка за България за учебната 2016-2017 година. След като работи една година като преподавател в ГПЧЕ Петър Богдан, Монтана, заедно с още петима помощникучители Рийд бе одобрен да удължи стипендията си и се премести в София, където съвместява любовта си към преподаването със своята страст към публична реч и дебати. Сега Рийд преподава в 119 СОУ „Акад. Михаил Арнаудов”, посвещавайки остатъка от времето си на своята работа като помощник-директор на Фондация BEST.

Фондация BEST бе създадена през 2012 година от шестима помощник-учители по програма Фулбрайт. Дейността й е свързана с организацията на регионални и национални  състезания по публична реч и дебати на английски език за ученици от 8 до 12 клас.

Рийд е завършил колеж Клеърмонт Маккена в Калифорния и има бакалавърска степен по философия, политически науки и икономика, с втора специалност организационно лидерство. Видео с интервюто може да видите тук.

Рийд, това за теб е втора година на преподаване в България – разкажи ни нещо повече за себе си, как си израснал, всички ли в семейството ти са запалени пътешественици?

Не, не всички в моето семейство са запалени пътешественици. Аз израснах в Сиатъл, щат Вашингтон, в квартал в края на града, който се нарича Маунт Бейкър. Майка ми често се посвещаваше на работа, свързана с  местната общност и аз прекарвах много време в кварталните спортни отбори или играейки с деца от близките държавни и частни училища и винаги съм се чувствал свързан с общността, в която израснах. А в смисъл на авантюристичния дух и страстта към пътешествия – мисля, че те наистина се зародиха в резултат на влияние от страна на моите родители. Те винаги са ме насърчавали да виждам стойността и важността на разнообразието, не само в смисъл на расово или социално-икономическо разнообразие, но и като  разнообразие в перспективата и начина на мислене. Това , което те винаги са насърчавали в мен, е  да опитвам нови неща и да търся пространства, в които може да експериментираш с всичко, което животът предлага. Смятам, че това е имало огромно влияние върху житейския ми път и върху изборите, които съм правил до момента. Мисля, че ако ми липсваше това насърчение да търся разнообразие и да опитвам нови неща, вероятно нямаше да седя сега тук в България, още повече пък за втора година. Без съмнение голяма част от международния ми опит и страстта към приключения дължа на влиянието на родителите си и на останалите хора в общността, в която израснах.

Миналата година ти преподава в Монтана като помощник-учител по програма Фулбрайт/ Фондация „Америка за България” и тази година се премести в София, за да заемеш позицията на помощник-директор на Фондация БЕСТ. Защо си толкова запален по публичната реч и дебатите и какво те накара да канидатстваш за тази позиция?

Аз се занимавах с публична реч и дебати още в гимназията, в моето училище, Академия „Сиатъл”, където програмата беше огромна. Беше по-голяма от спортните отбори, които имахме, беше най-голямата програма за извънкласна дейност в училище и нашият инструктор там успя да култивира чувство за общност в клуба.  За мен като ученик в гимназията, търсещ себе си като личност и своето място в обществото, заниманията с публична реч и дебати бяха инструментът, който ми помогна да ги открия. Така че речта и дебатите винаги са били нещо специално за мен. После, когато пристигнах в България, открих, че вече е създадена организация, която се занимава  с реч и дебати, и която учи учениците тук на ораторство Грабнах тази възможност и голяма част от процеса на моята интеграция в Монтана и на опознаване на учениците и учителите там се случиха именно благодарение на практиките с отбора на училището по реч и дебати на английски език. Аз вече имах интерес към това и започнах да се занимавам със същото и в Монтана. Мисля, че това беше за мен начинът, по който успях да изградя връзка с общността в Монтана,  което беше много ценно за мен по време на престоя ми там. След като бях приет да остана като помощник-учител втора година,  се появи възможността да разширя дейността си в тази организация в качеството на помощник-директор Бях изключително развълнуван от възможността да кандидатствам за тази позиция. Трябва да кажа, че ми беше много трудно да напусна Монтана, аз вече бях изградил много силни връзки с хората и общността в града, така че решението не беше лесно, но знаех, че искам да задълбоча дейността си във фондация БЕСТ. Много съм щастлив, че съм тук, и се чувствам привилегирован, че имам възможността тази година да се фокусирам върху работата си в организацията.

В момента преподаваш в 119 СОУ в София, но знаем, че си доста натоварен като помощник-директор на Фондация БЕСТ, а БЕСТ организират 6 състезания тази година. Можеш ли да ни въведеш малко зад кулисите и да ни разкажеш как изглеждат за теб последните две седмици преди всеки турнир – какво точно правиш, как се справяш с цялата логистика на това 300 ученика от цялата страна да дойдат и да се състезават на едно място?

О, това е добър въпрос! Нещата сякаш се променят всеки път според мястото и специфичната обстановка на всеки турнир, но, честно казано, нищо не би се получило без страхотния екип, с който разполагаме тук на място. В момента имаме смесен мениджърски екип от българи и американци и всички работим заедно, за да може турнирите да вървят гладко и да се администрират ефикасно. Що се отнася до погледа зад кулисите – регистрацията на отборите приключва две седмици преди началото на турнира; в секундата, в която това стане, ние започваме работа по настаняването на участниците в хотели, установяваме връзка с училищата-домакини, за да проверим дали всичко там е наред, след което трябва да подготвим всичко за печат, да се подготвим за всички  обучения, да подготвим всички материали и съдийски бюлетини, така че две седмици преди състезание би трябвало вече всичко да е готово и само да сглобим парчетата. Та ако се интересуваш как изглеждат срещите и разговорите ни две седмици преди турнир, те са наистина най-вече с цел проверка на статуса на задачите на всеки от нас и потвърждение, че всичко се движи в срок. Винаги има непредвидени трудности, но ние вече сме доста добре обучени да се справяме с тях.

Повечето помощникучители по програма Фулбрайт/ Америка за България са треньори на отбори БЕСТ по реч и дебати, но инициативата набра доста популярност и в момента има много градове и гимназии, в които няма учител по английски език от САЩ като теб, които също имат свои БЕСТ отбори или индивидуални състезатели. Би ли назовал някои от тези градове и училища?

Да, това е важна забележка и това е нещо, което се опитваме да култивираме особено през последните няколко години. Организацията се разрасна значително и влиянието й достигна градове от всякаква големина и всякакъв вид от гледна точна на административна подкрепа. Някои от училищата, които се присъединиха към нас напоследък, в които няма естествен носител на езика, т.е. няма американски помощник-учител за треньор, са например – 5-та Езикова гимназия във Варна, отборът от Търнава, което е едно малко село близо до Враца, два отбора от Петрич и също отбор „Баба Тонка“ от Русе. Така че имаме отбори, разпръснати из страната, които не са обучавани от учители с майчин език английски, но са също толкова конкурентни. Всъщност, отборът на 5-та Езикова гимназия във Варна се разрасна толкова много, че в момента е вторият по големина отбор в цялата организация. Така че, наблюдаваме възхода на все повече отбори, ръководени изцяло от българи, нещо, което много искаме да постигнем.

От създаването си през 2012 година Фондация БЕСТ изгради една много силна и сплотена общност и миналата година по време на Националния турнир в Софийския университет бях силно впечатлена от емоционалните сбогувания между участници от различни градове, някои от които заминаваха да продължат образованието си в чужбина и може би се страхуваха, че няма да се видят скоро. По какъв начин тези ученици остават в контакт един с друг, и с БЕСТ, и имат ли някаква роля в организацията в момента?

Да, разбира се! БЕСТ не е олимпиада, не е изпит, но е и повече от просто едно  здравословно и конструктивно съревнование – БЕСТ създава общност, която дава на децата чувство за принадлежност в много отношения, както и чувство за мястото им в България. Когато дванайсетокласниците завършат и се разделят с тази общност и с тази организация, това често е доста емоционално, защото те са намерили своето място тук, или са изградили връзка с ученици от цялата страна. Много от тези ученици може би не биха се срещнали с хора от другия край на страната, ако не беше БЕСТ, така че националният турнир е винаги много емоционален за дванайсетокласниците, които се сбогуват със своите приятели. Тази година Андрю Мейлин, който също е помощник-учител по програма Фулбрайт/ Америка за България в София, координира връзките с вече завършилите участници, което става все по-важно за нас с разрастването на БЕСТ. Той организира събития, чрез които те да продължат да са част от БЕСТ, да имат възможност да участват на състезанията като съдии и да посещават състезанията винаги, когато могат. От организационна гледна точка също има възможности за завършилите да останат свързани с БЕСТ. В момента управленският ни екип, който ми помага в организацията на турнирите, се състои от около 80% процента бивши участници. Имаме също програма за стажанти, която работи с дванайсетокласници в някои училища, които са се състезавали в БЕСТ и сега ни помагат с административната работа. Така че има и много професионални възможности за вече завършилите бивши състезатели от БЕСТ да останат свързани с организацията.

Страхотно, предполагам, че това развива също техните лидерски качества и предприемачески дух! Следващият турнир на БЕСТ е всъщност идния уикенд, на 11 и 12 февруари в Пазарджик, в ГПЧЕБертолт Брехт“. Колко ученици очаквате, всички ли са от западната част на страната и какво друго да очакваме на това състезание?

Ще дойдат около 300 ученици и, както казваш, турнирът няма ограничения само за отбори от Западния регион. Някои от отборите, които очакваме извън западния регион са например малък отбор от гр. Гълъбово, (ГПЧЕ) „Гео Милев“, Бургас, (ГПЧЕ) „Захари Стоянов“ от Сливен и (ГПЧЕ) „Ромен Ролан“ от Стара Загора. Така че, ще пътуват и отбори от други части на страната. А що се отнася до това какво друго можем да очакваме там – ние имаме церемонии по откриването и закриването на турнирите, на които каним гост-говорители. На турнира в Пазарджик ще говорят двама от учениците-посланици на БЕСТ, които са от отбора на Пазарджик, и също така Иван Димов, който е основател на една нова организация, Single Step, която работи с младежи от LGBT общността в България. Надяваме се също да дойдат представители на местни и национални медии, които да документират цялото преживяване.

Чудесно! Благодаря ти, Рийд, за това интервю, и успех с турнира!

О, благодаря!

 

Интервюто взе Илиана Димитрова,

програмен координатор, Комисия „Фулбрайт”

0