Програма "Фулбрайт"

През септември 1945 г., само няколко седмици след пускането на атомната бомба над Хирошима, сенаторът Джеймс Уилям Фулбрайт внася проектозакон за учредяване на програма за международен образователен обмен, която да се финансира от средства, придобити чрез продажба на американски военни съоръжения от Втората световна война. Предложеният проектозакон се приема без дебат и става закон, подписан от президента Хари Труман на 1 август 1946 г. През 1961 г. по времето на президента Джон Кенеди, сенаторът Фулбрайт и представителят на щата Охайо, Уейн Хейз, прокарват “Закон за образователен и културен обмен”, известен още като закона “Фулбрайт-Хейз”. Той окончателно утвърждава и формулира целите на програмата “Фулбрайт”: “...да помогне на правителството на САЩ да задълбочи разбирателството между американския и другите народи чрез образователен и културен обмен, да подсили връзките, които ни сближават с други нации, като даде възможност да се демонстрират постиженията в областта на образованието и културата от страна на американския народ и други народи, както и техния принос към всеобщия стремеж за мирен и плодотворен живот на цялото човечество; да разшири международното сътрудничество в името на напредъка в образованието и културата; да подпомогне чрез всичко това развитието на отношения на приятелство, взаимопомощ и мир между Съединените щати и другите страни.

През изминалите 67 години чрез програмата “Фулбрайт” е осъществен академичен и културен обмен на около 325 400 стипендианти, 122 800 от САЩ и 202 600 от други страни по света. Тя функционира в над 155 страни и ежегодно присъжда около 8 000 нови стипендии в цял свят. Броят на фулбрайтовите стипендианти от България и от Съединените щати до 2013 г включително. e 1081 (533 българи и 548 американци).

След завръщането си в родината голяма част от фулбрайтовите стипендианти се реализират като изтъкнати учени, журналисти и творци, политици, дипломати, членове на правителства, дори държавни глави и министър-председатели. Сред тях са бразилският президент Фернандо Кардосо, шведският министър-председател Ингвар Карлсон, покойният министър-председател на Гърция Андреас Папандреу, бившият генерален секретар на ООН Бутрос Бутрос Гали, бившият министър на финансите на България Милен Велчев, избраните през 2010 г. чилийски президент Себастиан Пинера, президента на Колоубмия Мануел Сантос и министър-презседателката на Словакия Ивета Радичова. Сред американските стипендианти са ректори на университети като Дерек Бок и Хана Грей, икономистът Милтън Фридман, известният учен Джошуа Ледерберг, историкът Хенри Стийл Комиджър, сенаторът Даниел Патрик Мойнихън, писателите Джон Ъпдайк и Юдора Уелти, композиторът Арон Копланд, актьорът Стейси Кийч и оперната певица Ана Мофо. През 2001 г. американските фулбрайтови стипендианти Джозеф Е. Щиглиц от Колумбийския университет и Джордж А. Акерлов от Университета в Калифорния (Бъркли) станаха лауреати на Нобелова награда в областта на икономиката. Фулбрайтови стипендианти от цял свят са получили 53 Нобелови награди, 86 награди Пулицер, и много други престижни отличия. Нобеловата награда за мир за 2006 г. беше присъдена на фулбрайтовия стипендиант от Бангладеш Мухамад Юнус. За 2010 г. Нобелови награди бяха получени от още двама фулбрайтови стипендианти – за икономика - от американския учен Питър Даймънд, и за химия – от японския изследовател Ейичи Негиши. През 2012 г. фулбрайтовия стипендиант проф Джон Гурдон от Великобритания получи Нобелова награда за медицина, а през 2013 г. наградата за физика беше присъдена на британския учен проф. Питър Хигс.

Програмата “Фулбрайт” се администрира от Бюрото за образователни и културни дейности към Държавния департамент на САЩ със съдействието на Института за международно образование и други институции. Съветът за международни стипендии “Джеймс Уилям Фулбрайт” определя основните насоки на образователния обмен. Той се състои от дванадесет члена, назначавани лично от американския президент. Извън САЩ програмата “Фулбрайт” се осъществява в 50 страни от фулбрайтови комисии, които отстояват принципа на двунационализма, недвусмислено подчертаван от самия сенатор Фулбрайт. “Никога не съм искал това да бъде чисто американска програма... Във всяка страна двунационални комисии трябва да разработят програма, съответствуваща на техните разбирания за подбор на студенти, учители, преподаватели и естествено на техните проекти.

Основният източник за глобално финансиране на програмата “Фулбрайт” са средствата, ежегодно отпускани от американския Конгрес. За финансовата 2013 г. те възлизат на 242.8 милиона щатски долара. Голяма част от държавите, които участват в програмата “Фулбрайт”, отпускат допълнителни средства за увеличаване на нейния бюджет.

горе

Facebook Twitter YouTube
Фондация "Америка за България"
Fulbright International Summer Institute 2014