Да върнеш колелата на времето

Интервю с Фулбрайтовия стипендиант Боян Добрев

Гостите на реновираната сграда на Софийската централна гара вече имат възможност не само да пътуват из страната, но и във времето, благодарение на Фулбрайтовия стипендиант Боян Добрев и неговата мултимедийна светеща арт инсталация „Колелата на времето”, която беше открита на 12 февруари 2016.  Инсталацията е разположена на втория етаж в централното фоайе на гарата и представлява осветен панел с дължина 24 метра и ширина 6 метра, на който са изобразени мощните метални колела на влак – това се вижда, ако зрителят гледа панела отдалеч. Ако обаче се приближим, вече виждаме картината, състояща се от 5,600 отделни мозаечни парчета, всяко едно от които представя момент от историята на Български държавни железници. В интервюто, представено тук, проф. Боян Добрев, който преподава стенопис в Националната художествена академия в София, разказва за своето творческо вдъхновение при създаването на този проект и в работата си въобще.

Каква е идеята, вдъхновила създаването на „Колелата на времето”?

Бих я нарекъл „Капсула на времето” с размери 2380см на 620см. Съдържа спомени от 140 години насам, визуализирани във фотографии от всички видове – влакове, лица на хора, дръжки на куфари, сандвичи, празненства и заминавания… Когато творецът създава произведение на изкуството, той трябва винаги да помни, че това произведение е послание. Посланието трябва да достигне до хората, за които е предназначено. Моето послание  е създадено  във фоайето на Централна гара в София и е предназначено за най-широка публика, за хора с най-различна културна идентичност. Така че аз се опитах да създам едно произведение, което да представлява действително документиране на 5600 момента, свързани с българските железници, а също така и да предоставя един абстрактен поглед към железниците като цяло. Зрителят получава представа и от двете перспективи като просто се приближава или отдалечава от „Колелата на времето”. Преобразяването на абстрактното изображение в една поредица от документални снимки е композиционният метод, който реших да използвам тук за първи път, тъй като смятам, че едно от най-големите предимства за твореца, който разработва дадено пространство, е да се възползва правилно от силата, която му предоставя това пространство.

Къде намерихте снимките, които представляват „пикселите” на голямото изображение и как успяхте да ги впишете в това огромно пано?

Бях подпомогнат от различни институции. Получих разрешение да снимам в музеи и влакови депа. Транспортният университет „Тодор Каблешков” и БДЖ ми дадоха всички снимки, с които разполагат. По време на откриването един посетител дойде при мен и ми каза, че е разпознал своя снимка между 5600те снимки, инкорпорирани в изображението. Също така ми каза, че не съм получил неговото разрешение да използвам снимката. Моят отговор беше, че ако иска, мога да му дам всичките останали 5599 снимки като компенсация…Не получих отговор, но в крайна сметка човекът ми каза, че харесва „Колелата на времето”.

Каква е историята на публичното изкуство в България и как това произведение се вписва в него?

Публичното изкуство в България или стенописът, както е по-известно у нас, играе фундаментална роля в българската култура поради факта, че българите са православни християни и от 865 година насам, освен словото, стенописите винаги са били начин да се даде израз на божествената същност. Публичното изкуство също е изиграло своята роля и през тоталитарния период, когато държавната пропаганда е търсела начини да стигне до народа. Днес новите медии заместват старите техники на публичното изкуство по целия свят. „Колелата на времето” е един от първите примери в България, който представя тази световна тенденция. Надявам се, че с „Колелата на времето” поставяме начало на нов период в изкуството!

Как Вашето участие в програмата „Фулбрайт” Ви помогна да се развиете като творец и преподавател?

Имах изключителната възможност да ползвам стипендии по програмата „Фулбрайт” два пъти. Първата ми стипендия беше за специализация в  Института по изкуства на Чикаго през 1997-98 г. Там придобих ценен опит, който ми помогна да напиша книгата си „Принципи на визуалната композиция”. Тази книга впоследствие се превърна в учебник за моите студенти и в мой личен манифест, който  представя моите бъдещи планове в областта на изкуството. В института в Чикаго аз също така се записах на семинар по интерактивни мултимедии и така от творец, работещ  с класически изразни средства, постепенно се превърнах в дигитална личност.

Моята втора стипендия по програмата „Фулбрайт” беше като лектор в  Калифорнийски институт по изкуствата във Валенсия, Калифорния през 2007 г. Там водих семинар по интерактивни мултимедии и получих разностранен опит. Този опит ми помогна да видя предизвикателствата, които стоят пред преподавателя в едно от най-добрите училища по изкуствата в целия свят и да бъда на място, където се ражда бъдещето на технологиите.

Също така от момента на моето завръщане от Чикаго през 1998 г. до сега имам невероятния късмет да участвам в събитията, организирани от Българо-американската комисия „Фулбрайт”, което определено ми помага да бъда творецът, който съм днес.