Музеите като социални и образователни пространства. Практически обучения за работа с различни публики
Българо-американската комисия за образователен обмен “Фулбрайт, в партньорство с фондация “Моят музей” и музеите в Пловдив, осъществи десет-месечен обучителен проект, насочен към развитието на образователния и социалния капацитет на музеите в гр. Пловдив и региона. Проектът беше част от Програма „Пловдив – Европейска столица на културата 2019” и се състоя от единадесет обучителни практически семинара за музейни специалисти. В края на проекта бе публикуван наръчник, който обобщава методологиите, казусите от музеите в Пловдив, както и резултатите от работните срещи.
Семинарите запознаха участниците с теорията и методологията, но преди всичко те бяха от приложно естество – ориентирани към създаването на практически умения, процедури и разработването на прототипи и продукти за работа с публики.
В проекта се участваха общо около 40 специалисти, представители от 13 музея в Пловдив и региона (напр. Асеновград, Крумово, Чирпан, Хасково, Пазарджик), от ОИ „Старинен Пловдив”, а също така и учители от 8 пловдивски училища. В някои от занятията участваха студенти и преподаватели от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. В семинарите, които разглеждаха теми за достъп до музейна среда се включиха и представители на неправителствени организации, работещи с хора с увреждания.
Продължителният период на проекта даде възможност на музейните специалисти в Пловдив да преосмислят социалната роля на музеите, да изградят общо разбиране и стратегии за ангажиране на различни общности и да разгърнат активната социална и образователна роля на пловдивските музеи.
Сред заложените цели на проекта бяха:
- Създаване на механизми за подобряване на вътрешната комуникация в музеите относно проектите свързани с различни аудитории;
- Подобряване на подходите към връзките с обществеността;
- Изграждане на репертоар от нови идеи и специфични модели за социална и образователна работа с публиката;
- Насърчаване на диалога между музеите, образователните институции и общностите.
Радостни сме да установим, че след приключване на семинарите участниците използваха наученото, за да продължат работата си в тази посока: три от пловдивските музеи спечелиха конкурс на Министерство на културата за изработка на образователни пособия за публиките; учители, участващи в някои от семинарите разработиха и реализираха музейни уроци. Формира се общност на музейни специалисти в Пловдив, които започнаха да общуват помежду си и да споделят идеи, а също така да обмислят съвместни инициативи. Искрено се надяваме, че тези развития ще придобият устойчив характер.
Проектът приключи с публикацията на Наръчник на музейния специалист за работа с публиките. Наръчникът споделя с широката професионална общност в страната опита от проведените в Пловдив обучения, а също така представя в обобщен вид ключови концепции, методики и примери от световните и българските практики за работа с различни видове публики в музея. Книгата представя задачата за изграждане на съвременен динамичен подход към музейната среда и за осмисляне на проблематиката, свързана с музейната публика, от различни гледни точки. В нея са представени подходи, програми и конкретни модели, стимулиращи гражданския интерес и участие в живота на музея.
Благодарение на това, че проектът беше част от програмата „Пловдив – Европейска столица на културата 2019”, печатното издание на сборника ще бъде разпратено до голям брой български музеи и институции на културното наследство, а също така и до регионални и университетски библиотеки. Дигитално издание на сборника в PDF формат може да бъде свалено от тук.
Поради ограничения си обем наръчникът не покрива всички теми на семинарите, но в близкото бъдеще ще излезе втори том, в който ще бъдат представени методически напътствия за образователни занятия и програми в музеите, за работата със стажанти и за осигуряване на физически, социален и интелектуален достъп до музеите на хора със специфични потребности.
Всеки семинар от поредицата, в зависимост от темата, се проведе от различни експерти, като наред с българския опит бяха представени добри практики от европейски и американски музеи. По-долу е представен списък на водещите на семинарите: