Уникалното културно наследство на България от древността е достоен източник на национална гордост. То е “визитната картичка” на страната и потенциален източник на значителни финансови постъпления от туризъм, което би могло да го превърне във фактор за регионално развитие. За да се съхрани, проучи и представи подобаващо това наследство, обаче се изискват съвременни управленски подходи.

На 3 февруари от 13:30 до 18:00 ч.  Двустранната българо-американска комисия за опазване на културното наследство на България (осн. 2015 г.) със съдействието на Българо-американска комисия за образователен обмен „Фулбрайт“ организира онлайн кръгла маса по темата „Преосмисляне на модела на управление на археологическите резервати”. Осмислянето на тази проблематика е в синхрон със заявените намерения и приоритети на новия политически кабинет на Министерство на културата.  Поканени за участие в дискусията бяха представители на Министерство на културата, Министерство на финансите, Mинистерство на регионалното развитие, Министерство на туризма, Комисията по култура и медии към Парламента, Националният институт за недвижимо културно наследство, Сдружение „Български музеи“, Национално сдружение на общините в Република България, български и чуждестранни експерти.

Понастоящем в Република България има 33  археологически резервата (https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135623662) – всеки със свой уникален облик и значение. Кой се грижи за тези археологически резервати? Какви са проблемите с управлението им? Какви управленчески структури и подходи биха внесли подобрения?  Целта е да се обсъдят различни гледни точки и да се потърсят по-добри решения при управление на наследството с активното участие на музеите в Република България, както и на заинтересовани лица с легитимен (обществено оправдан) интерес от неговото опазване и разумно използване.

Кръглата маса търси системни решения без те да са универсални за отделните обекти. За дискусия бяха представени примери от европейската практика като Херкулан в Италия, а също така и  неотдавна изготвения концептуален модел за публично управление на Историко-археологически резерват „Сборяново“.

Надяваме се кръглата маса да проправи пътя към нови начини в търсене на взаимно приемливи и обществено оправдани решения на проблемите в такива трудни като опазване, социализация и управление обекти, каквито са археологическите резервати в страната.

КРЪГЛА МАСА: ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА МОДЕЛА НА УПРАВЛЕНИЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ РЕЗЕРВАТИ

Oрганизатори:

Двустранна българо-американска комисия за опазване на културното наследство на България и Българо-американска комисия за образователен обмен „Фулбрайт“

Кога: 3 февруари, 13:30-18:00 ч.
Къде: онлайн събитие по Зуум

  • 13:30-13:40 ОТКРИВАНЕ
    Анджела Родел, (Директор на Българо-американска комисия за образователен обмен „Фулбрайт“) Приветствие до участниците
  • 13:40-15:40 ПАНЕЛ
    Иван Василев (Председател на Двустранна българо-американска комисия за опазване на културното наследство на България; Основател, председател на УС и изпълнителен директор на фондация “Балканско наследство“), модератор.

    Дискусия с представители на Министерство културата, директори на музеи и кметове на общини. Проблеми, намерени решения и предложения по отношение на археологическите резервати.  (120 мин.)

    На 3 февруари 2022 г. Двустранната българо-американска комисия за опазване на културното наследство на България (осн. 2015 г.) със съдействието на Българо-американска комисия за образователен обмен „Фулбрайт“ организираха онлайн кръгла маса по темата „ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА МОДЕЛА НА УПРАВЛЕНИЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ РЕЗЕРВАТИ”. В дискусията се включиха повече от 80 участници, сред които г-жа Мариела Модева, Заместник-министър на туризма, арх. Владимир Рачев, Инспектор по Опазване на недвижимото културно наследство за Североизточен регион на планиране, арх. Дарина Димитрова, Началник на отдел „Недвижимо културно наследство“, Борис Хаджийски, Председател на Сдружение „Български музеи“, директори на регионални и общински музеи, учени, експерти, представители на неправителствения сектор и журналисти. Модератор на дискусията бе Иван Василев, Председател на Двустранната българо-американска комисия за опазване на културното наследство на България.

    Проблемът с управлението на резерватите е ключов и той не е уреден законово. Министерство на културата е принципал на всички 33 археологически резервата в България и то е вменило тяхното стопанисване на общините, а те на свой ред на местните музеи (регионални или общински). Въпреки, че музеите нямат законово задължение да се грижат за резерватите те го правят отговорно и пряко сили според възможностите си. Проблемът е, че на място често не достига ресурс и адекватен експертен капацитет, не просто за стопанисване, а за управление на резерватите. На кръглата маса директори на музеи идентифицираха системни проблеми и отправиха конкретни предложения за решаването им. Редица директори се изказаха в полза на формиране на специализирана административна структура за опазване и управление на резерватите.

    Заявено бе очакване Министерство на културата, като собственик на резерватите да излезе с официално становище по проблема, да поеме повече отговорности и да вземе активно участие в решаването му.

  • 15:40-16:00 ПАУЗА
  • 16:00-17:00 ДОКЛАД И ДИСКУСИЯ
    Джейн Томпсън (Старши мениджър на Проект за опазване на Херкулан, Основател на Instead Heritage), Предизвикателства за реализиране на смесени модели на управление на културното наследство в Европа. (60 мин.)

    Специално представяне на кръглата маса на 3 февруари 2022 г. , организирана от Двустранната българо-американска комисия за опазване на културното наследство на България, имаше Джейн Томпсън (Jane Thompson), архитект и квалифициран ръководител на проекти, работещ за подобряване на управлението и опазването на културното наследство. Тя има значителен изследователски и международен управленчески опит, свързан с политики, развиване на капацитет и инициативи за опазването, изследването и развитието на обекти на културното наследство. Тя продължава ролята си на ръководител на „Проект за опазване на Херкулан“ – https://www.herculaneum.org/ , от самото му начало през 2001 г. Това е една от по-големите и най-успешните публично-частни инициативи за недвижимо наследство, които се реализират в Италия.

    Докладът на г-жа Томпсън бе по темите НАСЛЕДСТВОТО И ОБЩЕСТВОТО.УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОМЯНАТА И ПРИЕМСТВЕНОСТТА.
    РАБОТА С ДРУГИ. Тук е качена само дискусията на проблемите след нейното изложение, тъй като самата презентация включваше снимков материал със запазени авторски права. Г-жа Томпсън изтъкна, че управлявайки културното наследство ние управляваме не само приемствеността му, а промяната и приемствеността му. Едно от предизвикателствата в наше време е, че сме свидетели на все по-голямо раздробяване на специализираното знание, но в действителност всичко е дълбоко взаимосвързано. Г-жа Томпсън подчерта, че важно изискване към сектора на наследството е да следим въздействието на нашата работа върху обществото като цяло. В наше време достигаме до разбирането за наследството не просто като даден сам по себе си обект, а като екосистема.

    Промяната на мнението и отношението на централизираната система за управление на наследството в Италия относно един модел на опазване и управление на наследството, който допуска публично-частни партньорства се случи много бавно и мъчително. На практика моделът за опазване и управление на Херкулан създаде прецедент в страната.

    Защо бе толкова трудно да се случи това? Определено, в голяма степен това бе свързано с промяната на нагласи. Донякъде това бе въпрос на поколения, тъй като експертите по археология и културно наследство, обучени през последните 10-15 години, имат по-различно отношение и разбират наследството по много по-интердисциплинарен начин, възприемат го в контекста на по-голяма екосистема. Трябваше да се преодолее дълбокото недоверие на различни държавни служби към подобно начинание. Част от проблема за приемане на такъв модел бяха и предразсъдъците и много тясното схващане, че частните компании имат изключително търговски интереси в подобно участие, нещо, което не е задължително така за всички компании. Друг важен аспект бе промяната на нагласата за ексклузивна отговорност относно всички аспекти на обекта на наследството – нагласа, която пречи дори да се помисли за работа с други партньори. Отне време да се достигне до разбирането, че грижата за даден обект на наследството е част от вашия мандат в партньорство с други. Може да имате, например, държавна структура отговорна за опазване на наследството с много добри намерения, но която обаче няма капацитет да се договаря с партньори от гражданското общество. Освен тези бавни процеси, които касаят промяна в манталитета относно грижите за даден обект, друга важна страна бе изграждането през 2016 г. на нова законодателна рамка за филантропични партньорства в страната – нещо, което отключи много нови възможности.

    В Херкулан бе създаден модел за опазване и управление на наследството с по-широк мандат – модел, който позволява такива партньорства, и модел, който е по-гъвкав и вече две десетилетия доказуемо се справя по-добре с обекта. За да достигнем до тук, изискваше ежедневна упорита работа по спечелване на доверието и по продуктивното партниране между представители на различни организации на самия обект. Паралелно с това се работеше по изграждане на взаимоотношения с различни институциите, което постепенно разшири работата на публичните власти с други партньори.

    Въпреки че иновативните партньорства от типа на тези в Херкулан могат да помогнат за решаване на трудни проблеми, които иначе биха били непреодолими, трябва много да се внимава: Ако направим грешки в публично-частните партньорства, това може да бъде крайно контрапродуктивно и такъв тип сътрудничество да се компрометира и да загуби доверие. Освен това, допълвайки признаването на концепцията за публично-частни партньорства в опазването и управлението на международно ниво, ние правим крачка напред, но също така рискуваме да боравим с обобщения и следователно да се дистанцираме от специфичния контекст на всеки пример за културно наследство. Трябва да внимаваме с това, че всички подходи и модели, които идентифицираме и популяризираме, са само гъвкави рамки, които трябва да бъдат адаптирани спрямо уникалния контекст на всеки археологически обект и спецификата за всяка страна.

    Повече за Джейн Томпсън

  • 17:00-17:50 ПАНЕЛ И ДИСКУСИЯ
    проф. Диана Гергова (Националния археологически институт с музей при БАН) и
    проф. Иван Кабаков (Зам. Декан на Философски факултет, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“) ИАР „Сборяново“ – Предизвикателства, възможности и очаквани последици от прилагането на основано на участие управление. (20 мин.)
    Мартин Заимов  (Фонд за градско развитие на Северна България) – Икономически аспекти на смесения модел на управление на културното наследство. (10 мин.)

    На кръглата маса на 3 февруари 2022 г., организирана от Двустранната българо-американска комисия за опазване на културното наследство на България, бе представен нов за България модел за основано на участие управление (participatory governance), резултат от изследователски проект, финансиран от Фондация „Америка за България“. Това е специфична форма на публично управление, която се реализира чрез партньорство между различни заинтересовани страни с обществeно оправдани интереси по отношение на Историко-археологически резерват „Сборяново“. Бе пояснено, че моделът не предполага частно управление или „отцепване“ на музея от резервата. Той, също така е изготвен специфично за този резерват и не е универсален.

    В дискусията бяха повдигнати въпроси: Дали предложеният модел на сътрудничество не е високорисков? Доколко той гарантира устойчивост? Дали да се допускат НПОта да бъдат въвлечени в управлението на резервати? Доколко и на какъв етап различни модели на управление биха били удачни за резерватите у нас? Доколко е удачно да се търсят централизирани или децентрализирани варианти на модели за управление?

    Арх. Владимир Рачев, Инспектор по Опазване на недвижимото културно наследство за Североизточен регион на планиране и арх. Дарина Димитрова, Началник на отдел „Недвижимо културно наследство“ към Министерство на културата се изразиха съгласие с необходимостта да се актуализират статутите на резерватите и да се увеличат експертите в Министерство на културата и в Националния институт за недвижимо културно наследство и едва след това да се правят задания и Планове за опазване и управление, чрез които да се регламентират реставрационни и стопански дейности, а също така и въвеждането на партньори. Бе направен апел препоръките представени от музеите да се входират в писмен вид в Министерство на културата.

  • 17:50-18:00 ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ: Иван Василев